Търговска марка (България)

Търговска марка (ТМ, знак за стоки и услуги) – това е знак, защитен с изключителни права, благодарение на който стоките и/или услугите на едни лица придобиват отличителни свойства спрямо аналогични стоки и/или услуги на други лица.

ТМ може да се състои от думи, цифри, символи, изобразителни елемнти (рисунки), цвят или комбинация от цветове в различни съчетания и др. Напоследък стават популярни и нови видове ТМ – цветови, звукови, обонятелни.

Интересно е, че един от най-старите словесни елементи, с които някога са били маркирани стоки и услуги и който днес се причислява към регистрираните търговски марки, е древноримската абревиатура S.P.Q.R. (сенат и граждани на Рим) от 85 г.пр.н.е.

Регистрацията на ТМ е необходима за получаването на изключителни права при нейното използване, в т.ч. за реализация на правото да забрани използването на такива знаци от трети лица.

Субекти с право на собственост на ТМ могат да бъдат физически и юридически лица, като една ТМ може да принадлежи едновременно на няколко физически и/или юридически лица.

В свидетелството за регистрация на ТМ се посочва списъкът от стоки и/или услуги, върху които се разпростира защитата. Описани са 45 класа на стоки и услуги, включени в Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ).

В свидетелството за регистрация винаги се посочва територията, на която се разпростира защитата на регистрирания знак. Тя може да включва една или няколко държави.

Срокът на действие на регистрацията на ТМ в повечето страни е 10 години. При периодично заплащане на съответните държавни такси, регистрацията може да бъде продължавана неограничен брой пъти.

За идентификация на регистриран знак се използват предупредителните символи R или ®, а за идентификация на знак в стадий на регистрация – символът ™.

Важно е да помним: по-добре е да се вложат средства за защита обозначението на даден продукт преди пускането му на пазара, отколкото впоследствие да се похарчат значително повече средства, за защита на продукцията от нелоялна конкуренция, както и от неправомерно присвояване правата върху чужда интелектуална собственост.

В България процедурата по получаване документ за закрила има регистрационен характер. Патентното ведомство (БПО) извършва проверка на заявения знак според абсолютни критерии (вярно попълнено заявление, съблюдаване нормите на нравствеността и морала и др.)

Също така, при подаване на нова заявка БПО извършва предварително проучване и съобщава на собствениците на сходни заявки/ регистрации относно постъпили заявки, които биха могли да засегнат интересите им. Отговорност на маркопритежателите е да следят за позаването на по-късни конфликтни заявки. Правото на подаване на съответните възражения принадлежи на заинтересованите собственици на по-ранни заявки/ регистрации.